АЗ ЩЕ ВЪЗПОМЕНА ЖЕРТВИТЕ ОТ АТЕНТАТА В                               БУНОВО. А ТИ?



Денят е 9-ти март 1985 година. Нищо неподозиращи майки и деца пътуват с влака в един най-обикновен ден. Но скоро този ден ще се превърне в един от най-кървавите и зловещи в цялата съвременна българска история. Влакът е № 326. Движи се от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм и е поставена специално от терористите във вагона за майки с деца, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела. В атентата загиват 7 души, сред тях 2 деца. Има множество тежко ранени.
На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, членове на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, чийто член е бил и самият Ахмед Доган. Те са пряко участвали в атентата (в скобите са побългарените им имена): Емин Мехмедали (Елин Маджаров), Абдула Чакър (Алцек Чакъров) и Саафет Реджеб (Сава Георгиев), като присъдата е изпълнена по-късно същата година. Има и други осъдени, сред които е Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт.
На 5 ноември 1993 в Трънак, близо до т. нар. „Доганова чешма“, е поставена плоча в памет на тримата екзекутирани атентатори. Паметната плоча с имената им е докарана от Турция и е на турски език. Край тази чешма, със съдействието на координатора на ДПС за Бургас Сабри Мехмедали (да, не се изненадвайте, същият по-горе, който е участвал в атентата), се организират тържества на ДПС, които официално се представят като "селски събор с народни игри". На 3 септември 1998 бургаският окръжен прокурор Емил Христов издава постановление, с което разпорежда да се свалят паметните плочи, часове преди да започне „селския събор с народни игри“. Година по-късно, под натиска на Ахмед Доган, плочата е възстановена.

Зловещо, ненормално, грозно и потресаващо...Но написаното по-горе е факт. Сигурен съм, че много от вас дори и не са чували за това безобразие. А днес се навършват 25 години от този кръвожаден акт на насилие и жестокост. Но вие няма да чуете и една дума по този повод по нито една новинарска емисия по националните ни телевизии. Защото са страхливи, зависими и посредствени. Този ад се случва на 9-ти март. Каква смразяваща кръвта ирония. Това е един ден след може би най-красивия и светъл празник - 8-ми март - денят на майката. 5 майки и две невинни деца намират смъртта си и има множество тежко ранени и осакатени за цял живот. И оттук наттатък нещата, които ще напиша стават все по-зловещи и потресаващи. Та въпросният възпоменателен паметник, който представлява чешма - символ на вечното, си беше там 15 години и никой не можеше да го мръдне. През ноември 2009 година най-накрая премахнаха това извращение. Незнайно защо 15 години си стоеше там! То си е знайно де,но... Паметник на терористи. Паметник на хора, които доказано са убили български майки и деца. Той си стои там и напомня на всички нас в каква безхарактерна нация сме се превърнали. И не ме разбирайте погрешно. Аз не мразя турците. Мразя тази трибуквена политическа формация и всички бейове около нея и зависещи от нея, които ограбиха България- материално и духовно. Тази трибуквена организация, която манипулира една огромна група невежи хора с цел собствена облага. И най-вече мразя как ние се държим като мекотели и не правим и не казваме нищо. Лидерът на тази организация е издигнат едва ли не в култ. Води се уникален лидер, гений, интелект, раждал се веднъж на милион... Та този така наречен Сокол изпитва някакво перверзно удоволствие да се гаври с националното ни самосъзнание. И този човек беше в управлението на държавата цели 8 години! Парадокс, който можем да си го създадем само ние, съвременните българи, с нашето мазохистично смирение! Мечтите и идеите на един болен мозък, ксенофоб и расист, намерили терен да се развият в съвременна малодушна България. Доган буквално се изхрачи в лицето на българския народ с построяването на тази чешма и искаше да покаже кой всъщност управлява държавата. Гигантски цинизъм! Още по-голям цинизъм е че има още много такива паметници, които не са разрушени и които са в Родопите. А знаете как лека полека Доган превърна Родопите в турска крепост. Крепост, в която обитателите нямат никакво намерение да се наричат българи. Родопите, планината, за опазването на която по времето на турското робство българите са дали хиляди жертви и винаги е била символ на свободата, беше в ръцете на един член на терористична организация. Но никой не обръща внимание на тези неща - не се говори за гара Буново и кървавата Доганова чешма. Оправданието на някои държавници е, че се прави, за да не се наслагва етническа вражда. Аз тук не виждам нещо такова. Дали теростите щяха да бъдат турци, японци, германци, танганайци, все едно и също си е. Те пак са си терористи. Това са просто трима души, убили по-най жесток начин 7 беззащитни майки и деца. И тези хора имаха 15 години паметник. Уникално! Един паметник на позора! Но още по-голям паметник на позора бяха действията, или по-точно бездействията на всички управляващи, които позволяваха тази Кървава чешма да съществува. Всяка година на 9-ти март се прави възпоменание на жертвите на атентата пред специален паметник. Досега нито един политик или държавник не е отишъл на дори едно преклонение. Срамота! Разрушиха чешмата, но продължават със страха и угодничеството.Според мен не може да се насади етническо напрежение при посещение на възпоменателна служба в памет на жертви на тероризъм! Но за сметка на това Ахмед Доган ходеше всяка година и беше патрон на така наречените "селски игри" в памет на тримата терористи. "Селски събор с народни игри". Как звучи само...Цялата ни държава си е един голям "селски събор". И такава ще си остане...

И ако си мислите,че това е всичко, не съм ви разказал за по-горе споменатия съучастник на терористите - Сабри Мехмедали. Той е слязъл от влака една спирка преди да гръмне бомбата. Заедно с брат си са я поставили над главата на някое беззащитно дете във вагона. След това неговата задача е била да сложи друга бомба в Дружба. Е, сложил я е, но за късмет, тя не е гръмнала. Засякла е. Иначе щеше да има още повече жертви. И заради това той не е осъден на смърт като другите, а е осъден на 6 години затвор. В съда той се признава за виновен за съучастие в терористичната атака на гара Буново. След падането на комунизма този човек се третира като политически затворник и затова е освободен и лежи в затвора само две години, независимо че присъдата му е за съучастие в терористичен акт. И не само това. Той и до момента получава полагащата му се по закон месечна парична компенсация за това, че е бил политически затворник! Та този простоват и необразован човек, терорист, е в сегашна "европейска" България шеф на ДПС за община Руен, Бургаско и е един от най-богатите хора в областта.

Това, което искам аз, е да се помнят тези неща. Да имаме гражданска позиция и поне да знаем в каква парадоксална "псевдо държава" живеем. Да не ни е страх да възпоменаваме невинните жертви. Аз не мисля, че така ще се насажда етническа омраза. Защо жертвите да не се възпоменават? Дали ще видите в централните емисии по националните телевизии днес поне едно изречение във връзка с този жесток акт, станал преди 25 години? Не, няма да видите. Или дали някоя медия ще спомене за този проблем? Това си е чисто национално предателство.
Бил казал един "мъдър" турски Сокол, че така се създавало етническо напрежение. Ами това, че той прави паметник на терористи и ходи да ги почита какво е!?! Но нашите управляващи и преди, и сега са навързани с икономическата сила на ДПС. Какво са виновни тези невинни майки и деца, че заради това, че са убити от турски фанатици, никой не ги почита и на възпоменателната служба на 9-ти март отиват само около 20-30 позастарели баби и дядовци и някой ксенофобски психопат,който навремето се представяше за националист и използваше паметта на невинните жертви да събира гласове и облаги за користните си цели?

Така стоят нещата. Пишем си ние статии, времето продължава да си крета и жертвите от атентатите никой не ги почита. А гарванът грачи грозно, зловещо, а Левски си пише ли, пише: "Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии,  които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана." 

От ентусиазма на поколението на великите българи не е останало нищо. Превърнали сме се в едни смирени мекотели. Моят любим писател Оскър Уайлд има много интересна теория за смиреността. Той казва, че не можеш да я дадеш на друг и никой друг не може да я даде на теб. Не можеш да я придобиеш, ако не предадеш всичко друго, кое имаш. Единствено, когато си загубил всичко друго, ти знаеш, че я притежаваш. Дали затова сме всички толкова смирени с мерзавщините, които се случват в нашата любима държава?! Защото сме загубили всичко?! Ако е така, Господ да ни е на помощ...