ЧЕСТИТ 3-ТИ МАРТ!


Честит празник, българи! 3-ти март е една велика дата, защото почитаме Свободата на България. На 3-ти март България се освобождава от Османско робство и се създава Сан Стефанска България, която просъществува едва 4 месеца и половина. Тази България е един национален идеал и блян, който заслужавахме да постигнем, но не успяхме. Ето защо 3-ти март е правилната дата за национален празник. Поклон пред руския и българския войник, както и останалите войни от десет различни националности, жертвали се безкористно за благото на съвсем непознати за тях хора. Колкото и някои да искат да вменят, че едва ли не Русия не ни е осбождавала, а ни е завладявала, това е една грозна манипулация. България става независима и просперираща държава и това е благодарение на безименните руски и български войни. Затова да отричаш заслугата на Русия на такъв празник, поради факта че си русофоб и антикомунист, е все едно и до ден днешен да мразиш Германия заради Хитлер и фашизма. Дълбок поклон и пред безгранично смелото българско опълчение. Безстрашни, смели и саможертвени до неузнаваеост, загърбили своето оцеляване в името на една единствена идея – свобода и достоен живот за своите сънародници.

 

За да имаме ние късмета да посрещаме и празнуваме свободно и спокойно националния си празник, хиляди отъпкани трагични съдби на революционери и будители се реят из въздуха на нашите земи. Още толкова са безсмъртните майки, бащи и деца, хвърчащи окървавени сърца и забучени на щикове пеленачета над Батак, Копривщица и много други градове-светини. Затова никога не забравяйте саможертвата на тези хора!

 

Живеем в тежко и сгромолясващо унизително време. Сега е времето на националния мазохизъм, малодушието, посредствеността, телешките пържолки награда за Цвъ Цвъ и Пеев. Ето защо тези празници трябва да са нещо много важно в сегашното ни ежедневие. Защото те ни напомнят, че не винаги сме били толкова смачкани и изтерзани духом. Че е имало едно време на силни, велики и достойни народни първенци. Нещо съвсем различно от сегашните предводители на нацията - бандити, мутри, измамници, антибългарски терористи, водени единствено от користни цели за собствено материално благо. Онова време около Освобождението е най-ценното ни – с безграничен морал, безкористност и възвишен свободолюбив дух, една шепа хора изградиха „българската нация“ и я превърнаха в основополагаща идея за стремеж към идеали. Подвига на тези хора обединиха иначе вечно разединения български народ и му вдъхнаха самочувствие и надежда, че колкото и тежко да е положението на българите, можем да постигнем нещо, стига да го искаме и да вярваме в него с цялото си сърце.

 

Оттогава този стремеж за идеали и възхищение към жертвалите живота си за народната свобода се превърнаха в най-величествената цел, към която трябва да се стремим в своето съществуване. Този национален идеал трябва да се превърне в крайъгълен камък за нашето битие. Защото най-големите грешки в историята на българите винаги са били чуждопоклонничеството и разединението на народа ни. И затова дати като 3-ти март, обединявайки цялата нация, са свети. Защото българинът трябва да спре да бъде толкова брутален и унижен чуждопоклонник на различни държави на Запад или Изток, които се стремят единствено към собствения си интерес и ни се присмиват зад гърба. Само тогава българинът ще разбере, че националното самосъзнание е най-прекия път към благоденствието и свободата – физическа, духовна и политическа. Нацията е вид чувство за самосъхранение, чувство за идентичност и принадлежност. Загубиш ли националното си самосъзнание, ти губиш миналото и корените си. А всички сме чували приказката за дървото без корени... Затова уважавайте и ценете корените си. Без тях никой от нас нямаше да го има! ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!