ГАВРИТЕ С БЪЛГАРИЯ НА "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"


Една незаслужено подмината от обществото тема, свързана с вече затихващите протести в Турция и още по-затихващото им медийно отразяване:
Преди няколко дни четoх статии на сайта на Дойче Веле, които се изживяват в момента като стожерите на всичко морално и човешко в България. Не съм привърженик на теориите на конспирациите и затова протестите в Турция затвърдиха моето впечатление, че една голяма част от българските интелектуалци обичат да са на гребена на вълната и сладкодумно да пишат за това, което е модерно. И естествено определения като национален морал и чест са останали далеч в небитието. До преди няколко месеца в сайта на Дойче Веле се бълваха безброй статии от сорта на: „Османско иго не е имало“ (публикувана на 3-ти март!!!) „Българите, живели в Османската империя, били в златния век на Балканите!“ Върхът на цинизма и гаврата беше статията за клането в Батак, където се възмущаваха защо църквата иска да прави всички загинали светци, коментираше се за преувеличеността на жестокостите и убитите, които били легенди, раздухвани от художници и възрожденци!!! Още по-шокиращо за мен беше фактът, че голямо множество от така нареченото "висше общество" и интелектуалци подкрепяха тези потресаващи тези и коментари на "великите" журналисти от Дойче Веле! Тогава беше модерно да сме над нещата, „мнимата“ българска свобода бяха болните амбиции на няколко експресивни революционера, всичко е било пропаганда на Захари Стоянов и компания, които са пресилвали и хиперболизирали необективно ситуацията на българите по време на Османската империя! Аз тогава бесен пишех всевъзможни гневни коментари относно анти националната позиция на всевишните интелектуалци от Дойче Веле, бях изкаран от модераторите на сайта расист и грубиян, затова, че не можех да се примиря с факта, че някой се гаври с паметта и делото на Ботев и Левски, които са искали всячески свобода от „смъртоносните лапи на Султана, задушаващи както българи, така и турци!“ В един момент, о, чудо, турците въстанаха срещу нелепите неосмански въжделения на вожда си Ердоган и излязоха на площадите да защитават модерната светска Турция, тотално отричаща Османската империя, която за тях е символ на ограничение на човешките свободи и диктаторско мислене. И, о, ново чудо, от Дойче веле заваляха статии, изпълнени с огромен патос, защитаваща модерните турци, и тяхната любима Османска империя се беше превърнала в символ на задушлива закостенялост и несвобода. 
Така че моят съвет е следния – когато четете нещо написано от авторитетен източник, колкото и красиво, пламенно и с голям размах на перото да е то, първо помислете дали вие, като представители на „обикновените българи“, сте съгласни с него. Защото докато вие, като представители на „обикновените българи“, когато сте били на 9 годинки, сте си играли на „стражари и апаши“, то те, когато са били на 9 годинки, са чели Ницше и са плакали, че Костов е загубил изборите! Защото тези, които пишат тия потресаващи статии, имат себе си за нещо божествено и възвишено. За тях България е една просташка яма, която не е достойна за космическия им мозък и феноменалната им одухотвореност. За тях да говориш за обичта към нацията се равнява на закостенял антидемократизъм. Защото в мачканата и комплексирана България да се наричаш интелектуалец се превърна в един апотеоз на нарцисизма и брутално обгрижване на собственото си его, тотално загърбвайки всякакво уважение и респект към корените, историята си и национални идеали. И една голяма част от тези интелектуалци споделяха мението и пишеха статии за това колко е задръстено и ограничено да говориш против Османската империя, че българите си живели супер по време на робството и всичко било мит и пропаганда на революционерите. А когато почнаха протестите в Турция същите тези интелектуалци бяха в екстаз и се превърнаха в първи противници на османските амбиции на Ердоган!