ФЕНОМЕНАЛНИЯТ УСПЕХ НА ЦВЕТИ


Цвети Пиронкова спечели титлата и игра на супер ниво. Бори се по невероятен начин. След такъв кошмарен сезон през 2013 г., завършил само преди няколко седмици, да си изпаднал до 107-мо място и да започнеш новия сезон с коренно различна игра и 8 поредни победи в един турнир! Това наистина е трудно да се опише! Да стартираш от най-долното стъпало и да победиш 8 поредни мача, след като съперничката ти на финала е стероидов немски дзвер и е изиграла два пъти по-малко мачове от теб! Като по пътя до титлата смажеш 3 тенисистки от топ 10!

 

На корта си личеше, че Цвети води гладиаторска битка с последните си физически и психически сили. Тя успя. Сега цяла България говори за подвига й. Какво ли удоволствие е за нея след десетките загуби от миналата година и естественото й изпращане в забвение от претенциозния български спортен любител! (повечето от вас предполагам са запознати с теорията ми за паметта на българина, която е по-къса и от тази на колибри с амнезия) Пожелавам й след тази победа да се върне отново в челните места на класирането. Нека се радва искрено и заслужено на успеха. Обичам когато някой голям спортист е и голям човек. В днешно време това е доста рядко явление. Цвети е от тях. Моята дефиниция за голям човек е: скромен, но борбен, възпитан, интелигентен, излъчващ доброта и най-вече патриот. Цвети е доказвала и доказа по време и след днешния мач, че притежава всички тези качества.

 

На церемонията по награждаването се взе в ръце и въпреки огромното вълнение, държа великолепна емоционална реч, поздрави семейството си, всички в България и посвети титлата на покойния си дядо. Дано имате представа каква огромна реклама за родината ни са успехи като този. Да видиш как почти никому неизвестната 107-ма в света квалификантка от още по-никому неизвестната България, спечелва сърцата на тенис любителите на другия край на света с играта си на корта и държанието й след това. Е, имаше и много сълзи, но без тях уникалната емоция нямаше да е същата. Беше като хубав филм, който съм гледал преди много време. Не си спомням нито една сцена от филма, но помня каква неповторима емоция съм преживял. При мен след години ще е така и с този драматичен двубой. И най-вече с церемонията по награждаването. Защото мачът беше филма, а награждаването след това – емоцията.