ВЕЛИКИЯТ УСПЕХ НА КУБРАТ ПУЛЕВ


Значи пак аз нещо не разбирам. За първи път в историята ни имаме спортист, който се намесва сред най-големите в световно популярен спорт, какъвто е професионалния бокс. Малка и неизвестна съвременна България има официален претендент за световната титла на легендата Кличко. Гледам клип от мача с Томпсън по американската FOX. Един от най-популярните боксови коментатори в света казва, че България трябва да се гордее, че има такъв добър боксьор и го постави в топ 5 на най-добрите боксьори в света. Горд и радостен от факта, че родината ми получава заслужено признание в цял свят, решавам да проверя отзивите в необятното българско интернет пространство след историческата победа. С погнуса мога да кажа, че бях шокиран. Вместо да чета непрестанни хвалебствия за големия подвиг на Кубрат, имаше множество коментари от сорта на: „Тоя Пулев пак игра с някакъв супер слаб!“ „Томпсън е дърт палячо на 41 години!“ „Кличко ще смаже от бой Пулев!“

 

Наистина съм изумен откъде извира тая прословута злоба у българина. Толкова ли е трудно да оцениш един страхотен български спортист. Човек, който отказа милиони евро, предлагани му от немската боксова федерация, за да се състезава за Германия. Човек, който обича родината и нацията си. Който отказа милионите евро само заради една едничка идея – националната идея. Винаги съм смятал нацията за вид чувство за самосъхранение, чувство за идентичност и принадлежност. Загубиш ли националното си самосъзнание, ти губиш миналото и корените си. А всички сме чували приказката за дървото без корени. Но за хейтъра явно не съществуват определения като нация и родина. Гледайки как след мача на живота си този човек целува българския флаг, аз се почувствах изключително омерзен от коментарите на мнозина българи след мача. И си казах, че наистина си заслужаваме всичката мизерия – заслужаваме си Боко Тиквата, Серго, безпаричието, мачкането, мутрите, политиците… Ние, българите, сами сме си Божие наказание. Не ни трябва Страшен Съд.

 

Да, Томпсън може и да е ветеран. Да, много е вероятно Кличко да бие нашето момче. Но това мен не ме интересува. Кобрата победи след като не беше играл близо година официален мач. Победи най-добрия боксьор в 320 милионна Америка и стана официален претендент за световната титла. Дори това само по себе си е уникално постижение. Вместо да почне да се прави на велик и да крещи на ринга, той поздрави съперника си и целуна българското знаме. Достойнство, уважаеми хейтъри. Едно много рядко срещано явление за съвременните български нрави. Помнете го. То е нещо велико, което вие никога няма да притежавате. Защото достойнството не може да вирее сред завист, злоба и комплексарщина… За мен Кубрат си е световен шампион. В моя си свят. Българският. Свят, който явно не е вашият….