ПОЕМА ЗА ЛОНГ АЙЛЪНДА



Душата ми стене. Устните ми горят.
Изцъклените ми очи за Лонг Айлънд реват.
Тоз алкохолен феномен
ме кара да се чувствам като супермен.
Има райски аромат
и  меден вкус, пълен с газиран чаромат.
Първи, втори, трети, пети,
хвърчат към черния ми дроб като безмилостни комети.
Ах, ти Лонг Айлънде,магьоснико алкохолен,
ах, ти, грешнико долен!
Защо всеки път като с теб се наливам,
пиян като мъртво куче се маскирам!
А твоите съставки проклети -
водка, текила, ром, джин,
на другия ден ми трябва цяла кофа аспирин.
Ах, ти Лонг АЙлънде, ти си грозен порок,
ала защо всеки път смуча от сламката като смок!
И не мога да се спра, каквото и да правя,
само за вкуса ти меден мечтая!
И се чудя, и се мая,
как Лон Айлънда да забравя.
След първите три съм добре,
само леко почва погледа ми да се сече.
Дойдат ли четвъртият и петият на ред,
почвам да се смея и хиля навред,
погледът ми отива на шест без пет.  
Ах, ти, Лонг Айлънде,
алкохолна тигрице,
ах ти,проклета магарице.
Дойде ли за шестият и седмият време,
вече доста тежко става мойто алкохолно бреме.
Защо, защо, питам се аз,
но вече поръчвам осмия в захлас!
И целият ми свят се върти,
Но пък засмян съм до уши.
И след осем Лонг Айлънда изпити,
със спирт и безчувственост са моите сетива пропити.
Но аз не мога да се спра,
искам рекорда си да подобря.
И със сетни сили поръчвам девети.
Бармана гледа ме изумен,
да, той осъзнава - срещу него седи феномен.
Но, уви, не е дошъл тоз час,
в който девет Лонг Айлънда ще изпия аз.
И така, залисан в алкохолни деяния
живота вижда ми се лишен от страдания.
И ето, отишъл съм на дискотека,
уискито е тука моята утеха.
Лонг Айлънд тече по вените ми вместо кръв,
а аз съм на дансинга пръв.
Люти кючеци играя гневно,
яхнал метлата се раздавам като за последно.
На другия ден Лонг Айлънда не ми е простил,
всичките ми спомени и сили е изпил.
Но в облаци е идващия ден,
защото досега светът не знай,
любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Краси и Лонг Айлънда - неговата любима Жулиета.