MacGAHAN – LIBERATOR OF BULGARIA



3-ти март. Една велика дата. Символ на освобождението на България от турско робство. Много се изписва на тая дата, патриотизма на сънародниците ни достига най-високата си фаза. Всеки е горд да се нарече българин. Химна на България се пуска от всички страни сякаш е новия хит на Преслава. Вечерта на 2-ри срещу 3-ти март два етажа над апартамента ми имаше купон. След Тони Стораро и два-три супер тежки кючека стана полунощ и компанията реши след тези култови хитове да пусне химна на България. Беше неприятно изживяване. Избягвайки от стандартните и клиширани пожелания, реших и аз да обърна внимание на датата, символ на изстраданата свобода на България. Няма смисъл да казвам: Честит празник, Гордейте се, че сме българи, свободата е казуза и т.н…Всички тези неща си ги знаем. А и медиите ни заливаха целия 3-ти март с вдъхновяващи родолюбиви репортажи след които единственото, което исках да направя е да отида пред някоя национална телевизия и най-тържествено да се обясня в любов към тези титани на българщината. С тежка тъга в сърцето установих, че БТВ няма да пусне Петя Дикова да коментира на живо официалната церемония на площада пред Народното събрание по случай Освобождението. Както беше казал Томислав Русев в последното издание на радио „Гонг“ - беше ми тъжно и тъпо. След като в нощта на Оскарите гледах 5 мин. от директното излъчване на БТВ, чудейки се дали дават на живо най-изиксаната церемония в света или са подновили „Милион и едно желания“ с водещ кака Лара, почувствах още по-голяма празнина в душевното ми състояние поради факта, че Петя Дикова няма да представя днескашните празненства. Както и да е. Трудно ми беше, но го преодолях…

Като оставим настрана иронията, най-стойностното нещо по българските телевизии беше репортажа за Вито Позитано и Леандър Леге в централната емисия новини на БНТ. Но дори и там, по време на този репортаж относно самоотвержената помощ на западни дипломати за спасяването на София от турците, не се спомена за един скромен човечец, чието дело за Освобождението на България е сравнимо с това на войниците, дали живота си за Отечеството ни. Името на този човек е Януарий Макгахан. Това е човека, който носи главна заслуга зверствата на башибозуците по време на Априлското възстание да станат достояние на целия свят, който настръхва срещу безчинствата на турците. И преди статиите на Макгахан в света са витаели слухове за „нечовешките зверства“ в България, но тези общи приказки не трогват никого (както казава Сталин – смъртта на един е трагедия, смъртта на хиляди-статистика) И чак когато Януарий описва в репортажите си за английския вестник „Daily News“ зверствата така, че читателят вижда с очите си как се режат човешки глави, и с ушите си чува писъците на набучените върху щикове пеленачета – чак тогава, ужасен, светът настръхва. Надигат се велики публицисти като Уилям Стед (загинал при потъването на Титаник), Гладстоун, Виктор Юго, Оскър Уайлд, Чарлз Дарвин, Жул Верн, Феликс Каниц, Менделеев, Иречек и много много други. Мълвата достига и до Толстой и Достоевски, които потресени карат руската нация да настръхне срещу османците и са едни от основните виновници цяла Русия да съчувства и да иска да помогне на братята си славяни.

Повдигам тази тема поради няколко причини: Първо, всички ние знаем главните герои в освободителните войни и се прекланяме заслужено пред величавото им геройство. Но уникалното е, че в тези тежки времена и целия свят се е застъпил за нас. Всички знаем, че съвременния българин има огромно чувство за малоценност, свързано с признанието му пред така наречените западни страни. В момента колкото и да не ни се иска, нас все още ни смятат за тоалетната на Европа. Част от мизерните Балкани. Сънародниците ни бягат от географските предели на страната ни и се чувстват унижени, когато в чужбина ги питат от къде са и че повечето хора дори и не са чували за България. Преди няколко години гледах едно много известно американско шоу в което на водещия Джей Лено гостуваше актрисата Скарлет Йохансон. Когато водещия я попита къде е снимала последния си филм, си личеше явното й смущение, когато трябваше да каже, че е снимала в България. Когато най-накрая изплю камъчето, Лено я попита: „Какво по дяволите си правила в България?! Това не точно туристическа дестинация!", цялата публика избухна в бурен смях, а водещия попита: „Как говореха там?“ И почна да имитара ревене на магаре. След тази уникална смешка публиката тотално полудя от смях, Скарлет се чудеше как да излезе от ситуация и изръси: „О, не, не, те са съвсем нормални хора, но знаеш ли кое ме изуми – имат знак за забранено носене на оръжие в дискотеките…и след това и тя се включи в бурния смях в залата. А как да й обясни някой на „феноменалната“ актриса Скарлет Йохансон, че си прави гаргара с една от най-древните държави в Европа и че ако не беше великият ни хан Тервел да спре арабите да завладят Константинопол и Европа през 717 година, сега най-вероятно щеше да се казва Скарлетън Кадъна и да носи фередже по цял ден. (А някога американските водещи говореха за България по този начин - http://www.youtube.com/watch?v=mrcgDhpS3uo ) В този ред на мисли помня как когато учех в Немската гимназия в Бургас и мои съученици отидоха в Германия за няколко седмици, след това ми разказаваха как са ги питали дали в България имаме ток и знаеме ли какво е пържени картофи.

Но след това лирично отклонение да се върнем към Макгахан. Коренспондентът на “Daily News” прави така, че целия свят да съчувства на българите, да се застъпи за тяхната кауза и да разбере, че те на са някакви варвари. Ето какво пише той в една от статиите си: „Аз мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци. Аз бях учуден и вярвам, че и моите читатели ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат, напук на турското правителство. Образованието е безплатно и всички – бедни и богати – се ползват от него. Няма българско дете, което не знае да чете и пише…“

Аз съм сигурен, че много малко от вас са чели статиите на Макгахан. Българите често са обвинявани, че са преувеличавали зверствата на турците и затова думите на един безпристрастен американски журналист звучат стряскащо и зловещо. Януарий написва десет писма от България за вестника си, така наречените десет писма от ада. Трудно мога да опиша какво преживях, когато четох тези писма. Ще ви представя малка част от тях. Вижте какво е преживял Макгахан, докато е вървял по обезлюдените улици на Батак и Панагюрище. Знам, че това което ще прочетете е ужасяващо, но го прочетете. Хората, дали живота си за България го заслужават. Защото България не се е освободила само заради войниците по бойните сражения. Едни от главните виновници са невинните мъченици от зверствата по време на Априлското възстание. Четете и разберете, че възпоменанието за освобождението не се състои в няколко фоерверки, помпозни тържества за вдигане на политическия рейтинг или публикуване на клиширан поздрав върху българското знаме на стената ви във фейсбук. Възпоменанието се състои в съпреживяване на мъката на невинните, дали живота си за идеята България. И когато се оплаквате за щяло и нещяло и се ограничавате в дребнави битовизми, се сетете за „писмата от ада“ на Макгахан:

„Преди три дни пристигнах тук с разследователска мисия. Обикновено лесно се понасят нещастията на другите. Трябва да призная сега, че аз погрешно прецених обстоятелствата. Има неща толкова ужасни, които окото отказава да гледа, за които разумът отказва да разсъждава...Батак е разположен на около тридесет мили от Пазарджик, високо в разклоненията на Родопите…Градчето приличаше на развалините на Помпей. Не беше оцелял нито един покрив, нито един една стена. Турските власти не претендират да е имало убити турци или пък жителите на Батак да са оказали съпротива. Ахмед ага, който е ръководил клането, поискал да му бъде предадено оръжието в замяна на което щял да пощади всички жители на Батак. След значително колебание и преговори това било направено. А какво е последвало след предаването на оръжието, ми е трудно да опиша…От седлото аз не забелязах нищо особено, докато конят ми не се запъна. Погледнах надолу и видях, че е стъпил върху човешки череп. Изведнъж дръпнахме юзди с възклицание на ужас: точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Всички скелети бяха облечени само в женски ризи. Те всички са били жени и момичета…Всички скелети бяха без глави. Процедурата била следната: турците хващали жена, събличали я внимателно по риза, оставяли настрана ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последния я обезглавявал. После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и запазени за съдба, по-лоша от смъртта. Те били на разположение на своите поробители в продължение на няколко дни, били подлагани на всичко възможно, което горките безпомощни и треперещи момичета са могли да изживеят в ръцете на бруталните диваци. Когато градът бил опожарен и всички техни близки били изклани, тези нещастни млади създания били най-безмилостно обезглавени и хвърлени да гният на хълма…От друга страна на пътя видях скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи. Броят на децата, убити в тези кланета, е повече от огромен. Очевидци ни разказваха как видели малки бебета, набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище. Причината е проста. Когато мохамеданин убие известен брой неверници, той е сигурен, че ще отиде в рая…С цел да надуят бройката за рая, тук в Батак, башибозуците са промушвали бременните жени, убивайки едновременно и неродените деца…Приближавахме се към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и парчета изгнило месо…В Панагюрище срещнахме на улицата едно момиче. Гърчещо се и със скрито в ръцете си лице, тя ни призна, че е била изнасилена от десет войника. Когато я попитахме на колко е години, тя ни каза, че е на 12…Зверските истории, които чухме, те подлудяват…

„Писмата от ада“ на Януарий потрисат света и допринасят много за Освобожението на България. Аз съм сигурен, че тази свещена цел нямаше да бъде постигната, ако не беше Януарий Макгахан. Не подценявам въобще героичните действия на Леге и Позитано. Пред тяхната самоотвреженост за спасяването на София от турските пожари мога единствено да се поклоня до земя. Но в репортажа на БНТ се заявява, че те са главните виновници за научаването от света за Априлското възстание, но това е огромна заблуда. Естествено медиите не споменават нищо за Януарий Макгахан. Той самият не е известен в България. Има няколко улици, кръстени на негово име в различни български градове, два скромни паметника – в Батак и Елена. И това е. Но ако трябва да бъдем справедливи – паметникът му трябва да се издига пред Народното събрание редом и еднакъв по ръст с паметника на Цар Освободител. Защото единия е символ на освобождението с оръжието на саможертвата на войниците, а другия – с оръжието на силата на словото. Още повече, Макгахан полага костите си за България – съпровождайки руските войски до Сан Стефано, заболява от тифус и умира на 9-ти юни 1878 година, на 34 години. Макгахан не само помогна за освобождението на България. Той помогна малката ни горда страна след 500 години заличаване от картата да се почувства като значим и достоен елемент от света, който разбира, че тук по тия дивашки османски земи съществува един европейски народ, избиван от диваците турци. И ако не се беше появил Ататюрк, превърнал Турция в светска държава,южните ни съседка и сега щеше да си е същата варварска държава от 1878 година. Или както е казал дякона Левски: "Ний няма да гоним турския народ, ни вярата му, а царят и неговите закони, с една дума- турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самият турчин". За един много кратък период Европа е изумена от храбростта и саможертвата на българите. Всички знаем какво следва нататък и в какво ще се превърне познанието на света за милата ни родина – ще се ограничи до това, че е родната страна на един гениален български футболист...

На снощната церемония по случай Освобождението, когато изброяваха безстрашните и велики апостоли, загинали за свободата на Отечеството ни, беше тъжна гледка да слушаш тези имена на фона на сегашните лидери на нацията ни, гордо изпъчили се пред камерите на националната телевизия – бивша мутра охранител на Маргините и Маджо и неговото протеже, назоваващо се под кодовото име „президент на Република България“ – едно мекотело, по-безхарактерно и от импотентна калинка. Преди много години един велик българин е казал, точно преди най-зловещо да го обесят, че времето е в нас и ние сме във времето. И колко е бил прав! Преди е било времето на великите българи, великите идеи и безкористността. Сега е времето на мазохистичното унижение, малодушието, посредствеността и телешките пържолки.

И така, честит празник българи! Гордейте се, че сте българи и не се срамувайте! Светът се превърна в едно посредствено глобално село и не си мислете, че английския, германския или американския селянин е по-горна класа от българския селянин. И те, и ние, живеем в големия Макдоналдс и няма измъкване. Ще се тъпчем с чийзбургери до края на света и няма връщане от там, накъдето сме се запътили.

Аз досега никога не съм ходил в САЩ. Но ако някога отида, първото нещо, което ще посетя няма да е Белия дом, някой огромен бетонен небостъргач или Статуята на свободата. Първото нещо, което ще направя, ще е да отида до малкото американско градче Ню Лексингтън. Ще отида и ще потърся къде e гроба на един обикновен американец, казващ се Джанураяс Макгахан. Ще го намеря и когато пред мен се открие един кратък лаконичен надпис на надгробната му плоча: MacGAHAN – LIBERATOR OF BULGARIA, с вълнение ще си кажа на ум: „Поклон пред паметта ви, г-н Макгахан. Знам, че вие дадохте живота си за България. Но не съм убеден, че ние заслужихме вашата саможертва. Българите са неблагодарен народ, който изпрати в забвение вашата памет и паметта на великото ви дело. Прочетох писмата ви от България и сърцето ми се къса като виждам с какво умиление говорите за страната ни... Вие бяхте една от основните причини за нашето Освобождение от турските тирани. Накарахте целия свят да съчувства на забравените от Бога българи по онова време. Сега нещата са много по-различни. Света прогнива. Вашата Америка се превърна в страната на материално безкруполното и насилието. Нас българите никой по света не ни брои за живи. Наследници на велика империя, сбръчкани в балканска посредственост. Целия свят ни се присмива. Америка също. За българина „западния“ чужденец е някакво висше създание, без значение дали е месар или чистач на тоалетни. А за „западния“ чужденец българина е човек трета класа. Българите бягат от България като прокажени, нямаме никакво самочувствие и самосъзнание. Ще попитате за Батак. Батак си е там – малкото градче се възроди на пук на турската войска и башибозуците. Само че сега прогнилото месо, което вие сте видели преди много време по българските земи, се замени с прогнилия дух на българите. Самоизяждаме се помежду си като побеснели мишоци. Посредствеността и малодушието ни залива на талази. Българина свикна да бъде тъпчен и унижаван и така и ще си живурка докато свят светува. Но все пак, огромен поклон към вас и всички останали, дали живота си за нас и нашите прадеди. Поклон пред руския и българския войник, както и останалите войни от десет различни националности, жертвали се безкористно за благото на съвсем непознати за тях хора. Поклон пред силата на словото, което чрез вас замени оръжията и доказа, че е най-голямата сила на света. Но не си мислете, че вашите слова и невинните жертви от Батак и Панагюрище са били напразни! България на истинските българи е още тук, живее, оцелява, мъчи се, съществува! И дори нейните заслужили синове и дъщери да са малцина наши сънародници, те носят на раменете си българщината на предишните страховити векове и хилядите погубени невинни души. Защото така е устроен света, така е устроен човека - да продължава да съществува. И ние съществуваме чрез вас – вашия дух е в нас. Ние изпълняваме човешкия си дълг към Бога единствено заради пеленачетата и техните майки и бащи, сгушили се в черквата в Батак, чакащи с неописуем ужас да дадат живота си за техните бъдещи сънародници. За нас! Много недостойни люде тъпчат нашата прелестна родна земя като отровни хлебарки, но България - тя просто няма да умре! Стои си в сърцата на неколцина от нас - малка, горделива, тъжна и прекрасна, като топла сълза, стичаща се по изстрадалите ни лица, като ласка, сгряваща душата ни. Честит 3-ти март, Януарий Макгахан! Честит 3-ти март, българи!"

Сонет за клането на християните в България,
от Оскар Уайлд

ИСУСЕ, наистина ли жив си? Или костите Ти
още са разпръснати под камъка надгорбен?
И бе ли Възкресението Ти само в Нейните мечти -
на Нея, греховете си с любов към Теб изкупила?
Тук въздухът наситен е със мъжка мъка.
Свещеници заклани са - със Твойто име на уста.
Не чуваш ли горчивите ридания от болката,
че под камъните погребани са техните деца?
О, слез ти Сине Человечески!
Порочен мрак покрил е пак земята,
а в таз беззвездна нощ
аз виждам полумесец над Кръста Твой надвесен!
Ако наистина напуснал си Ти гроба,
то слез, о Сине Человечески,
да ни покажеш Твойта мощ,
Не давай Мохамед наместо Теб да е с корона!