НЕ СМЕ НАРОД...







    
    На 6-ти септември 2012 година, в пика на своето национално Разединение и малодушие, България празнува 127 години от своето Съединение. Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Една дата, която по-голямата част от българите свързват много повече с последните почивните дни по морето, отколкото с величествени исторически факти и вдъхновения. За жалост трудно мога да се зарадвам истински на тази велика дата. Защо ли, ще попитате. Ами не бях гледал телевизионни новини от близо 2 месеца. След като реших да рискувам с ясното съзнание че бих се натоварил много сериозно, реших да щракна новините на една национална телевизия. В нея точно в този момент показваха как Бойко Борисов реже лента в училище в Ивайловград, а водещата поясняваше: "Днес премиера Борисов беше в Ивайловград, където откри обновено половин училище и каза, че се надява след време да има пари да се открие цялото (това е съвсем сериозно, цитирам дословно, който не вярва да си пусне емисията новини от снощи на БТВ) И аз си мислех, че след откриването на министър Цветанов на пешеходна пътека в Бургас нищо друго няма да ме шокира, но явно съм грешал. На самото рязане на лента имаше стотици хора, всички искаха автографи от Него, снимки с Него, смееха му се, радваха му се...Шокиран от въпросния репортаж, (не)знайно защо подбудил в мен спомена за крилатата фраза на бившия работодател на сегашния ни премиер: "Taзи година полупроводници, догодина цели проводници", реших да превключа на друга национална телевизия. Там най-засмяния президент в цялата вселена с треперещо листче в ръка, сричащ като първокласник и по-схлупен от охлюв, жертва на домашно насилие, се опитваше да вдъхнови своите сънародници по случай великия празник. Още по-шокиран реших че 15-те секунди с националните новинарски блокове са ми предостатъчни за два месеца и реших да прегледам нещо по-стойностно - някои утвърдени и истински новинарски сайтове (броящи се естествено на пръстите на едната ми ръка). Та от там научих още по-шокираща информация - проучването целящо да предотврати османско-турските дискриминационните нагласи при четвъртокласниците и да цензурира Ботев и Левски е струвало на нас, данъкоплатците , почти четвърт милион лева. ( тук също не преувеличавам - всичко е официално изнесено). Тотално шокиран, реших да се поразровя в нета за въпросния скандал, който вече отшумя (най-нормално - предвид късата памет на сънародниците ми). Във видео секциите на някои сайтове видях потресващи неща, като изказването на психолога Иван Игов, участвал в разработването на проучването, който споделя мнение, че има дискриминационни нагласи в учебниците, които са също така дълбоко вкоренени в обществото и никой не обръща внимание на това. Същото мение изрази и бившия шеф на КЗД, който притежава много интересно българско име, но няма да го спомена тук, защото ще ме обвинят, че съм политически некоректен. Най-интересното е, че въпреки "феноменалната" омраза на Бойко и ГЕРБ към ДПС, новото ръководство на КЗД брани със зъби и нокти своите бивши колеги, повечето от които от квотата на ДПС и новата шефка си кълчеше езика като ненормална да обяснява как някой разсеян чиновник е загубил документите, в които е записано какъв хонорар са взели членовете на комисията за въпросното проучване. Пак в интернет видях новината, че преди няколко дни е имало специална церемония в памет на загиналите при атентата в Сарафово. Наистина много достойно начинание. Най-искрени съболезнования, това беше наистина огромна трагедия, резултат от най-чудовищното нещо на света – тероризма. Но обективността ме накара да се замисля за нещо доста неприятно. Гледайки всичките водещи български политически лица, които бяха на това възпоменание, се сетих за едни други хора, българи – невинни майки и деца, които също станаха жертва на тероризма преди повече от 25 години. Тези майки и деца никой не ги почита. Единствено един самотен и полуразрушен паметник в едно още по-самотно и полуразрушено село в Бургас напомня за нелепо загубилите живота си българи. Но на този паметник никога няма да видите водещи български политици да положат цветя или да почетат паметта на убитите майки и деца. Причината всички я знаем много добре – страха, малодушието…Но за сметка на това "българският" политик Ахмед Доган направи паметник чешма на терористите, виновни за убийствата, където всяка година организираше празнинства в чест на теророристи, убийци на български деца... А когато преди години се намери един достоен човек от областната управа да разруши тази чешма - гавра с българщината, той след два дни беше уволнен... Продължавах да сърфирам из интернет. Този път се натъкнах на тетрадките с голия задник на Азис в книжарниците, редом с тези на Ботев и Левски… След това прочетох как партия ГЕРБ дарява 10 000 лв на овчар, чието цяло стадо било изядено от вълци...И се сетих за една пресконференция на божествения премиер и любимеца на нацията, която той даде във Варна - относно безработицата, връхлетяла младите IT специалисти и свободните места в бюрата по труда за овчари и любители на овчО месо...
    Датата беше 6-ти септември 2012 година. В рамките на 2-3 минути бях се шокирал достатъчно. Часът - малко след 19.00. Усещането ми за национален празник беше силно помрачено. Но дано не сте били като мен, драги сънародници! Честито Съединение. Веселете се, пийте и се смейте! Честито обновено полуучилище на Ивайловград! Тази година полу, догодина цяло! Чудя се как да завърша тази мрачна и пропита с национален песимизъм статия. Незнайно защо се сещам само за един единствен подходящ завършек, като предварително ще се извиня за него на стотиците хора от Ивайловград, които се любуваха с благовещение и екстаз на човека, искащ награда пържолки за кучето изровило труп на невинно момиче и човека, който сравни сънародниците им с кучета:
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша…