НОВИЯТ ПОДВИГ НА ВОЛЕЙБОЛИСТИТЕ НИ


Националният отбор по волейбол направи велик мач. Велик в пълния смисъл на думата. От много години не съм изпитвал такава емоция на спортно събитие. Победата е още по-сладка, защото бихме дразнещите поляци, с които имаме голяма вражда от миналите години. Бихме ги на техен терен. В тяхната зала. На тяхното европейско. Пред 12 000 екзалтирани фенове. И обрат от 2:0 до 2:3. Българските ни волейболисти заслужават много този феноменален мач, защото въпреки непрестанните помии около изрода, наречен „български спорт“ и в частност скандалите във волейбола, те просто търпяха и играха. За България. С огромно сърце и желание. Поляците заслужаваха българския шок заради държанието си. Искам да попитам треньора на Полша още ли смята, че България е перфектния съперник за осмина финалите? И да попитам онзи цървул от полския отбор, който миналата година в София нарече българите овчари – как ли се чувства да бъде унижен насред Полша от българските овчари? Мисля да не задълбавам с риторични въпроси? Важното е, че унижихме поляците насред Полша, в техния национален спорт. По една или друга причина битието на българина е свързано с непрестанни унижения и ниско самочувствие. Мачове като този с Полша са онзи светъл лъч в българското блато, които са наистина безценни. Защото тези победи на български спортисти са наистина нещо изключително и уникално. Защото само в България може да станеш олимпийски шампион по гребане без да има гребен канал в страната ти, където да тренираш. Само в България може да станеш световен шампион по фигурно пързаляне, без да има една едничка пързалка в страната ти. Само в България може да станеш световен шампион по борба, след като си тренирал цял живот в разрушаваща се мухлясала сграда. Никога няма да забравя сълзите в очите на Георги Братоев след загубения малък финал на Олимпиадата в Лондон, на когото нервите не издържаха и след въпроса на гениална репортерка от БНТ – „Малко не ви достигна за бронза?“, той отговори, че трябва да оценим това, което сме направили и че той като волейболист със 500 лв. заплата е можел да спечели медал от най-великото спортно състезание в света. Така че тая велика победа трябва да се посвети на всички ония момчета с по 500 лв. заплата в България, които може да са следващите Соколов, Алексиев, Скримов, Йосифов… Много много искам да бием другия огромен дразнител – германеца. Но и да не ги бием, на мен ми стигаше гледката на 18-та точка от тайбрека снощи, когато Курек се опитваше, скачайки като пиян дюстабанлия върху огнена жарава, да не докосне полето ни. Като оставим шегата настрана, на този български национален отбор все нещо не му достига за големите успехи и мисля, че е крайно време тази тенденция да се промени.