SHADOWS AND DUST, PAUL!


          

Днес е рождения ден на един велик човек и актьор. На днешната дата се ражда Пол Нюман. Винаги съм вярвал, че ние всички сме една малка част от нещо голямо и величествено,нещо, което не може да се побере в посредствения ни човешки мозък . Всички ние, както се казва в „Гладиатор” , сме сенки и прах, които отиват на едно и също място накрая. Но има една малка част, които не са в тази категория. Един от тях е Великия Пол. Дарил десетки милиони долари и притежател приживе на една от най-големите дарителски фондации. За жалост времето и съдбата не пожалват и него и през 2008, той напуска този свят след дълга борба с рака. На 26-ти пристигна на този свят, на 26-ти си замина . Но той естествено е жив в сърцата на всички киномани, обичащи стойностното кино. В днешни дни, когато киното е изпълнено с простовати, безмислени, глупави и слаби филми и бездарни актьори, още повече трябва да ценим какво е направил Пол Нюман за света на киното и света като цяло. Неговите герои и филми ни грабват от сивия и скучен свят на нашето ежедневие и ни захвърлят в един въображаем свят, изпълнен с интересни приключения и емоции. Свят, съвсем различен от нашия. Пол Нюман - един модел за подражание. Докато сегашните „филмови звезди” взимат хонорари по 30 млн. долара на филм, даряват 1млн за уникалното бедствие в Хаити, и по новините го съобщават като велика щедрост, Пол дари без причина 10 млн. долара на университета си при хонорари  и богатсво в пъти по-ниско от това на сегашните „звезди”. Мисля че това говори достатъчно.

Зачудих се защо толкова много обичам киното. То е магия, в която участват много талантливи хора, които те карат да изпитваш определени емоции, да се чувстваш специално и дори по някакъв начин да променят мисленето, ценностната ти система и начина ти на мислене към нещо значително, по-стойностно и дълбокомислено. Не говоря за филмите, в които въртиш куршума на пистолета и убиваш 12 човека, подредени в кръг. Не говоря и за останалите безмислени, простовати и плитки комедии и екшъни, чиито сюжет се представя първосигнално и наивно и са направени по ужасен начин. Говоря за истински стойностни филми.Такива, каквито са повечето на великия Пол. Когато ми е кофти, се сещам за великия „Хланднокръвен Люк” и как той накрая на филма умира с усмивка на уста и казвам на себе си, че всъщност живота е нещо странно и много тежко, което трябва да гледаш през погледа на „Cool Hand Luke“. Сещам се и за дълбокия и интелигентен образ, който изгражда в The Verdict. И естествено няма как в съзнанието ми да не изскочи и уникалната роля в „Butch Cassidy & Sundance Kid“, „Nobody's Fool“ и още много, много други. А за ролите в "The Hustler" и "The Colour Of the money" просто не мога да изразя и опиша с думи. Може да звучи изтъркано и превзето, но наистина има филми, които са ме накарали да мисля и да се държа по различен начин. Повечето филми на Пол са такива. Като изключим няколко комерсиални недоносечета като „Удар със Стик” , който незнайно защо е доста надценен, аз не мога да се сетя за друг слаб филм. За разлика от останалите велики актьори. Всички шедьоври на Пол изследват начина на живот и мислене на хората и техните взаимотношения. Той изгражда образите на героите си по уникален начин, характерен само за него и неговия уникален талант. Дали ще бъде Хладнокръвния Люк или студенокръвния „Хъд” , всяка една негова роля те кара да се замислиш, да изпиташ силна емоция. Когато пиша това, не искам да агитирам никого да гледа филми на Пол Нюман. Само искам да спомена името му, което съм сигурен че доста хора от Facebook дори не са чували.

Денят е 26-ти септември 2008год. Аз съм на почивка в Турция и лежа в стаята. Нямам какво да правя и решавам да си пусна телевизията. Прещраквам програмите и с ужас научавам новината, от която все още настръхвам като се сетя. Съобщават че един от най-великите актьори на всички времена и на когото аз съм много голям фен, е починал след дълга борба с рака. Потресен съм и не мога да повярвам. Около 5 мин. не знам къде се намирам. Винаги съм се чудил как ли щях да реагирам, ако през 1990 не бях на 4 , а на 24 години и току що бях научил, че един талантлив музикант, роден в Танзания, е починал.На 26 септември, в 19.55 вечерта, получих отговор на въпроса, който винаги ме е измъчвал.Но, повярвайте ми, не исках.
Ето защо според мен трябва да се споменава и празнува рождения ден на един такъв човек като Пол Нюман, а не смъртта му. Просто защото духа му продължава да е жив.Всеки път когато някой от нас си пуска негов филм, той ни поглежда отгоре и е доволен.

Но в крайна сметка Пол е велик и уникален, седи някъде горе с бира в ръка сред други велики и уникални хора, всички те ни гледат и ни се смеят. А ние продължаваме да си седим тук, да сме част от праха и сенките, да си живеем еднообразно, обикновено и предсказуемо. Но дори самото вдъхновение за един обикновен човек, седнал в квартирата си във Варна, да напише тези думи за Великия Пол, е едно само по себе си събитие. Защото великите хора се броят на пръсти, но тези, които те вдъхновяват, са неизброим брой обикновени човечета.

Paul Newman is dead, Maximus. We mortals are nothing but shadows and dust. Shadows and dust, Maximus!