ВЪ ПАМЕТЬ ВОЙНЬI СЪ ТУРЦIEЙ 1877г. – 1878г. ПЛЕВНА







В Москва се намира един от най-красивите паметници, които някога съм виждал. Трудно може да се опише как се чувства човек пред паметник на хора, жертвали се за напълно непознати за тях люде, за нашите прародители. Това е паметник в чест на загиналите руски войници в битката при Плевен, дали живота си за свободата на България от турско робство. От едната страна на паметника има голям надпис – БОЛЬОШИ СЕ ЛЮБВЕ НИКТО ЖЕ ИМАТЬ, ДАКТО ДУШУ СВОЮ ПОЛОЖИТЪ ЗА ДРУГИ. От другата страна стоеше гордо надписа: ВЪ ПАМЕТЬ ВОЙНЬI СЪ ТУРЦIEЙ 1877г. – 1878г. ПЛЕВНА. Реших да публикувам сега снимките от този величествен монумент, защото онзи ден четох интервю на един от най-видните социолози у нас – Харалан Александров, в която той твърди, че всъщност турско робство е нямало, че Османската империя е била забележително мултикултурално постижение, държава на българите, в която богатата и влиятелна българска общност процъфтявала. И пак този Харалан твърди, че в периода на измисленото турско робство е имало интензивен културен обмен и преливане във всички сфери на живота, както и че възрожденската българска архитектура била по същността си османска. Изключителен цинизъм е да защитаваш варварската Османска империя, заради която сме откъснати от модерния свят и Ренесансова Европа за векове и да я наричаш забележително постижение и да я представяш едва ли не като люлка на цивилизацията. Основното твърдение на видния социолог е, че национализмът е нещо много вредно, копнеж по един прост и ясен свят. И най-ужасяващото е, че тази пропаганда дава резултати. В последно време съм говорил с много хора на тази тема (и то интелигентни и образовани) и немалка част от тях твърдят, че всъщност робство е нямало, че всичко е било преувеличено! И се замислих кога страхливият българин обърка толерантността с малодушието и как това малодушие съсипа националното ни достойнство. Защо да обичам нацията си трябва да е нещо лошо. От думите на господина антрополог оставам с впечатлението, че той смята всичките националисти за пияни ксенофоби, които искат да колят и бесят. Обичта към нацията е нещо много силно - то сплотява една общност и учи поколенията на чест и уважение към предците си. Още повече това важи за нашата нация - общност, отличаваща се с изключително културно и историческо наследство. Аз не мога да опиша каква чудовищна гавра с паметта на хилядите загинали по време на Освободителните войни е това, да изречеш думите, които ви цитирах по-горе, че е изрекъл въпросният Харалан.Но кой съм аз да коментирам думите на великия модерен мултинационален социолог. Аз съм едно просто олицетворение на стремежа на един обикновен родолюбец към един "прост и ясен свят", светът на българската нация. Нация, към която господин Харалан явно не се числи. Нацията е вид чувство за самосъхранение, чувство за идентичност и принадлежност. Загубиш ли националното си самосъзнание, ти губиш миналото и корените си. А всички сме чували приказката за дървото без корени... Аз много искам да попитам Харалан какво ли според него са си мислели храбрите опълченци на Шипка, докато са замервали с тела турците. Дали са си мислили за прекрасния османски живот и интензивния културен обмен в Османската империя?

Онзи ден, четейки с неописуема погнуса интервюто на видния социолог, си припомних този уникален паметник. И се сетих за върха на паметника – христовият кръст върху полумесеца. Погледнах го тогава и си казах – гениално. Ето един символ на победата на свободния избор върху насилствеността. Как една шепа хора 500 години съхранихме идентичността си в лицето на нашата си собствена вяра и не позволихме насилствено да се приобщим към чужда за нас културна общност. И през ум не ми мина да гледам на този символ като на победа на християнството над исляма. Помислих си какво ли щеше да се случи в съвременна България, ако имаше такъв паметник с точно този символ. Анатемосване, обвинения в ксенофобия и расизъм, разрушаване. И пак се зачудих кога българина замени толерантността с малодушието. Надали ще има друга нация, която няма да иска да построи паметник на своя национален герой до границата с Турция, от страх да не я обвинят в шовинизъм. В България , когато кажеш, че мразиш Османската империя, е равносилно на това да кажеш, че мразиш турците като цяло. Лошото е, че Турция в лицето на Ердоган и свитата му е подела яростна битка за възвръщането на неоосманизма в Турция и избягването на всички принципи на Ататюрк за отхвърляне на Османската империя и превръщането на Турция в светска държава. В цял свят е прието за нормално да мразиш фашизма и Хитлер, приема се за една много тъмна част от немската история, която няма нищо общо със съвременна Германия. Защо и с Османската империя да не е така? Та това е империята, която ни е държала роби 5 века! Какво по-нормално от това да я мразим? Всъщност намразил я и Мустафа Кемал - диктаторът, на когото сега Турция дължи цялото си развитие. Диктаторът, който е боготворен в цяла Турция. Той е осъзнал, че закостенялото мислене на прогнилата и варварска империя няма да доведе до нищо добро. Да се чуди защо Ататюрк закрива Османската империя - точно тази империя, по която се превъзнася Харалан. Но в последните години неоосманизма се разраства с шокиращи темпове. И това е инициирано главно от Ердоган и неговите лакеи, чрез които неосманизма завладява Турция в днешни дни.Те искат да възроди империята и Турция да се превърне в лидера на Ислямския свят. И голяма част от българите се подвеждат изключително унизително по тази неосманска пропаганда на Ердоган и компания (не и без огромната помощ на национални предатели журналисти, влюбени във финикийските знаци), които отричат робството на българите, представят Османската империя като люлка на цивилизацията и всичко онова, което господин Харалан изброяваше. Той дефакто защитава неосманизма!
Защо българските власти ги е страх да преименуват местностите с турски имена с български и се оправдават, че ще ги обвинят в дискриминация? Защо първото нещо, което правят Гърция и Турция, когато българските покрайнини попадат в територията им, е да преименуват местностите на техния си собствен език, а нас ни е страх? Защо България я е страх да изгради паметник на Левски на границата с Турция, а същевременно години наред в едно бургаско село има паметник на трима турски терористи, избили невинни майки с деца. Нима вероюто на Левски не е било винаги: „Ние не сме против турците, турското население и тяхната вяра, а против султана, който задушава както и българите, така и турците.“ Задавах си тези въпроси, докато гледах развълнуван уникалния паметник и изобразените сцени с жестокостите на турците и посрещането на руските войски. Бях изключително гневен, че нашият "любим" държавен глава на 3-ти март, когато празнувахме Освобождението на България, рецитиращ сухото си тържествено слово с треперещо бяло листче в ръка, не спомена нито една дума за хилядите руски войници, дали живота си за нашите прародители и тяхната свобода. Когато си голям човек, забравяш политиката, АЕЦ Белене, Съветския съюз, комунизма, имперските амбиции на Русия, Берлинския договор. Когато си достоен човек, отдаваш почит на руснаците не като политик, а като признателен българин. Признателен за това, че обикновения руски войник е една от главните причини зверствата на башибозуците и османската армия по родната ти земя да спрат и България отново да съществува на географската карта. Та затова, потресен от малодушието на българите, поставих цветя на паметника на руските войни - от мое име и от името на признателните ми сънародници.
Сега не ми остана нищо друго, освен да потърся e-мейла на „социалния антрополог“ Харалан Александров и да му пратя една снимка на потрошените бебешки черепи от костницата в Батак, като за заглавие мога да използвам цитат от статията му, примерно: „Баташкото клане - интензивен културен обмен и преливане във всички сфери на живота по време на забележителното мултикултурално постижение, наречено Османска империя…“